Клод е роден на 14 ноември 1840 г. в Париж в семейството на певица и бакалин, второ поколение парижани. Пет години след раждането му семейството се мести в Нормандия, където като младеж се среща със своя ментор Южен Буден. Именно Буден го научава как да рисува с маслени бои, както и с негова помощ той започва да рисува пейзажи.
При едно от посещенията си в Париж, Моне забелязва, че художниците копират старите майстори и не показват нищо ново. За разлика от тях, той предпочита да седне до прозореца и да рисува това, което вижда.
Страстта му да рисува навън си проличава най-много при създаването на един от първите му амбициозни проекти – картината "Жени в градината" (1866-1867). Платното е около 2,5 метра на височина. За да може да я рисува навън, той поръчва да му изкопаят ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци.
От 1890 г. Моне се съсредоточава върху поредица от картини, в които пресъздава един и същ обект в различни часове на деня и при различна светлина – "Купи сено" (1890 – 1891) и катедралата в Руан (1891 – 1895) са сред най-известните от този период.
Той продължава да пътува много. Посещава Лондон и Венеция няколко пъти, но неговото внимание все повече се насочва към създадения от него воден парк в Живерни, който му служи като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема "Водни лилии", която той започва през 1899 г. През 1914 г. той дори построява специално студио в двора на къщата си, за да може да работи върху огромни платна.
През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си.
Днес картините на Клод Моне са едни от най-скъпо струващите. През 2008 г. е продадена картината "Железопътният мост над Аржантьой" за рекордните 41,4 млн. щатски долара. Преди това рекордът е цената на картината "Nympheas" от серията "Водни лилии" - 36,5 млн. долара.
Това е картината му "Водни лилии":
А това е една от най-скъпо продадените картини " Железопътният мост над Аржантьой"
Никой никога не си отива напълно от този свят, ако е оставил нещо след себе си..
За смъртта, трагедиите и обществото или ...
След смъртта - всички сме земляци. :)))